Новини
В Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” бе представен втори том на книгата „Руските паметници от Освободителната война 1877 – 1878 г.”

В Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” бе представен втори том на книгата „Руските паметници от Освободителната война 1877 – 1878 г.”. На представянето присъстваха Симеон Сакскобургготски, премиер от 2001 до 2005 година, народният представител от Коалиция за България Румен Петков, генералният консул на Русия в Русе Владимир Климанов, представители на местната власт на Плевен, граждани. Книгата представи доц. д-р Милко Аспарухов, директор на Дирекция "Военноисторически музеи".

Проявата е част от програмата по отбелязването на 135 години от освобождението на град Плевен, 105 години от създаването на Военноисторическите музеи, първа мемориална структура на следосвобожденска България и 35 години от откриването на Панорама "Плевенска епопея 1877 г."
Съставителят на книгата Татяна Узунова благодари на Негово Величество Симеон Сакскобургготски, автор на предговора на книгата, заедно с княз Николай Романов, депутата Румен Петков, домакините от Панорама „Плевенска епопея 1877 г.” и техния директор Милко Аспарухов. Книгата е послание към поколенията – да пазят делото и подвига на всички, които положиха костите си в постамента на свободата на България. „Докато съм работила върху тази книга, се срещнах с хиляди обикновени човешки истории. Тези истории правят голямата история на Освободителната война. Затова в книгата ще видите паметници на генерали, капитани, обикновени войници, извървели заедно дългите военни пътища. Тези хора са дошли от всички кътчета на Русия, за да останат завинаги в българската земя. Имах честта да посветя тази книга на пра-пра-дядо си, военен лекар, офицер на Шипка”, каза Татяна Узунова.
Освободителната война е най-честната, най-справедливата, когато един император, воден повече от чувства, отколкото от други съображения, дойде на Балканите, за да освободи един християнски народ, каза доц. д-р Милко Аспарухов, директор на Дирекция „Военноисторически музеи”. В последните години, поради политическата конюнктура, за тази война чуваме какви ли не определения, но в народната памет тя ще остане като освободителна война. Освобождението стана факт с цената на стотици хиляди жертви и един достоен народ трябва с достойнство да се отнася към тези събития, а не – да носи психиката на един неблагодарник. Тази война за нас е освободителна, тя възкреси нашата държавност и донесе просперитет на България, каза Милко Аспарухов. Земята ни е осеяна с паметници – благодарност пред хилядите жертви, останали на българска земя. На територията на България паметниците са над 450, а само в плевенския регион са повече от 160. Съвсем основателно е една книга с такова заглавие да бъде представена в нашия град. Тук беше представен и том първи на книгата, припомни той.
Опазването на паметниците, грижата за тях и правилното им разбиране са в посока единението на народа и на нацията, каза директорът на Панорама „Плевенска епопея“ Милко Аспарухов. Всяко поколение по свой начин мемоаризира събитията. Това е поредният факт в тази посока. Има два други албума, единият изработен от Александър Шулц, изработен през 20-те – 30-те години на ХХ век с подобна информация и един още по-рядък албум – „Спомен от войната“, чието изработване започва още в края на 19 век и един такъв екземпляр е подарен на руския император Александър Втори. Оригинален екземпляр има и във фонда на Националния военноисторически музей, каза Милко Аспарухов. Основната роля за изграждането на голямата част от тези паметници е на княз Фердинанд чрез комитета „Цар Освободител“. Фердинанд в 1899 година поставя началото на изграждането на тези паметници. В края на войната и първите месеци на освобождението има и руски паметници, изградени от бойните другари на загиналите, от техните военни части, каза Милко Аспарухов. По думите му - тази книга е изключително важна в посока единение и консолидиране на българската нация. Тези паметници играят особена роля в историята на България, не случайно княз Фердинанд ги създава и впоследствие грижата за опазването им е изцяло на българската държава, каза Милко Аспарухов.
Въз основа на паметници като катедралния храм „Свети Александър Невски“, събития от Руско-Турската война и места на паметта, се изгражда политически култ. Местата на паметта обединяват българската нация. Преклонението пред паметта на загиналите за свободата воини се трансформира в разказ за българското славно минало. Параклис-мавзолеят в Плевен, храм-паметникът „Свети Александър Невски“ и други подобни, заемат основополагащо място в колективната памет на българския народ, каза той. Чрез тях българите придобиват самосъзнание за принадлежност към собствената си нация, създаването на Военноисторическите музеи и храм-паметниците на различни места в България, освен признателност към Русия, работи и за създаването на историческото усещане у българите за силна и независима държава. Година по-късно България става и независима държава. Възторгът от придобитата свобода внушава политически оптимизъм за бъдещето на България, каза Милко Аспарухов.
Местата на паметта са елемент от политическа платформа, която цели укрепване на българската нация и обединение на териториите, населени с българи. Княз Фердинанд създава опорни точки, върху които изгражда сюжетен разказ за миналото и бъдещето на България и такива са параклис-мавзолеят в Плевен и други паметни места в България, каза Милко Аспарухов.
При представянето на книгата Симеон Сакскобургготски заяви: Винаги съм бил на мнение, че историята е една материя, която не е само за професори, а е много важна, за да се избягват грешки или да се предотвратяват повторения на неблагоприятни събития. Историята също е и памет. И друго – тя е факт. Независимо от тълкуванията, интерпретациите – конюнктурни, временни, фактите са важното. И още по-важно за мен е – чувство за благодарност. То помага, извисява и е гаранция за едно виждане на нещата по един по-човешки начин, неизкривен от политически и други страсти.
По думите на Симеон Сакскобургготски - трябва да гледаме напред, към бъдещето на България. По думите му - благодарността е нещо, което се полага на всяка цена. „Днес можем да го кажем тук още по-уверено, защото знаем колко хора са загинали за свободата на родината“.
„Нека всички бъдем твърдо уверени и убедени, че с общи усилия България не само има чудесно, европейско бъдеще, но е страна, която заслужава да е на нивото, което всички бихме искали да видим, и това – пожелавам да го постигнем", каза Симеон Саксокубргготски.
Княз Николай Романов е поканен в България, каза Симеон Сакскобургготски на въпрос на журналисти. „Княз Романов е поканен в България, но на 29 октомври той ще навърши 90 години. Това е вече почетна възраст, но той много се надява да дойде в България. Ние сме роднини по майчина линия, тъй като двете ни баби са сестри. Така че сме поддържали връзки, живели сме заедно в Египет в изгнание и много се зарадвах, че и той пожела да напише предговор. Много го трогна тази книга“ - каза Симеон Сакскобургготски.
Надявам се, че ще успеем да организираме посещение на княз Николай Романов в България, каза Румен Петков, народен представител от Коалиция за България. За втори том на книгата с руските паметници Румен Петков заяви: Искам специално да поздравя Таня Узунова и директора на Агенция „Фокус“ Красимир Узунов за тази изключителна инициатива и този много добър проект. Много добър, защото той ни дава възможността да видим фактите в своята история, да видим исторически прочит, който не бива да бъде конюнктурен. В много голяма степен – това е поглед в бъдещето. Когато една нация помни, когато може да се обърне към своята история, когато може да почете хората дали живота си за нашата свобода с думи на благодарност, акт на благодарност, какъвто е този чудесен албум, тази нация има бъдеще, каза Румен Петков.
Безпримерен в световната история акт на Освобождение е Руско-Турската война във война, за която проф. Пантев казва – е най-честната война.
Думите на благодарност трябва да бъдат адресирани към руските воини, също така – и към румънските и финландските, полските, украинските, каза той.
Петков благодари на Симеон Сакскобургготски, за да стане факт това издание. На първи том автори на предговорите са президентите Първанов и Путин, на втори том – Симеон Сакскобургготски и руският княз Николай Романов, припомни той.
"В резултат на изключителното съдействие на г-н Сакскобургготски, получихме този предговор от г-н Романов. За съжаление, той не успя да посети страната ни, но се надявам, че в бъдеще ще съумеем да го поканим, да го убедим да посети страната ни. Той и неговият род са кръвно свързани с войната за освобождение, има участници в Руско-Турската война", каза Румен Петков.
Генералният консул на Русия в Русе Владимир Климанов изрази признателност за издаването на втори том на албума „Руски паметници от Освободителната война". Климанов присъства на представянето на том втори на книгата в Панорама "Плевенска епопея". По думите на Климанов - радостно е, че презентацията му се провежда тази година, в която заедно отбелязваме 135 години от началото на Руско-Турската освободителна война. В България вече вървят проявите за тази годишнина. Когато посещавам такива мероприятия ми прави впечатление, че на тях присъстват много млади хора – ученици, деца направо от детска градина. Това според мен е много добре, защото тази връзка между Русия и България, която е обилно полята с кръв, тук на бойните полета на България, трябва да се предава от поколения на поколения. Този прекрасен албум ще помогне на младото поколение и в България, и в Русия да запазва тази памет, която е един от темелите на двустранните ни отношения.
Владимир Климанов благодари на Симеон Сакскобургготски за уводната статия в тази книга. „Това също е един жест. При неговите предци, по тяхно време е създаден комитет „Цар Освободител“, който започва изграждането на паметниците на Руско-Турската война в България“, каза Климанов.

11 октомври 2012 г.