Новини
Владимир Щерянов: Много неизвестни факти за живота на ген. Скобелев влязоха във филма „Белият генерал”
Режисьорът на филма “Белият генерал” Владимир Щерянов пред Агенция “Фокус” по повод премиерата на филма през февруари 2008 г.
 
Фокус: Г-н Щерянов, разкажете ни за документалният филм “Белият генерал”. Има ли малко известни факти за Михаил Скобелев, които са намерили място в продукцията?
Владимир Щерянов: Да, определено има. Дори мисля, че има много такива неизвестни факти и това е и безкрайно ценното в цялата информация, която даваме за него, и с която хората ще се запознаят, когато гледат филма. Всички знаем, че е имало там „някакъв генерал Скобелев”, който е бил известен с това, че е яздил бял кон и от време на време се е обличал в бели дрехи. Знаем, че е бил много смел, че е водил битки в Одрин, Ловеч, Плевен и че е стигнал до Цариград. Това са всеизвестните факти за него. Неизвестен е фактът обаче, че той е бил изключително добър приятел с Макгахан, който в българската история е изиграл изключително голяма роля. Също и това, че Батенберг го е канил за военен министър на България, докато е бил княз. А малко преди самият Батенберг да е назначен за княз на страната ни, някои български опълченци са предлагали на ген. Скобелев да стане княз. Това са все неща, за които ние не знаем нищо. Не знаем също, че Осман паша е искал лично да се срещне с Генерал Скобелев. Също, че Скобелев е бил готов да превземе Цариград безпроблемно, но не е могъл, защото е бил спрян от политиците. Разбирате, че евентуалното превземане на Цариград би променила изцяло политиката в този исторически момент.
Малко известен факт е, че генералът е умрял много млад - на 38 години. Също, че е бил смятан за изключителен талант, изобщо за най-талантливия пълководец в Русия, а може би и в света по това време. Неизвестен е фактът, че непрекъснато е бил сравняван с Наполеон, Гарибалди и че е имало негов паметник в самия център на Москва. И това е бил един огромен, великолепен паметник. Ние сме взели архивни кадри от началото на века при откриването на паметника му. В самия център на Москва, точно срещу кметството, където в момента е паметникът на Юри Голбуров, основателя на държавата. Паметникът му е бил разрушен през 1918 година по указание на Ленин.
Неизвестен е и фактът, че генералът оттогава е забравен в Русия, въпреки че е бил най-любимият народен герой на руския народ. За разлика от България, където никога не е бил забравян и никой нищо не му е разрушил, в който и да е от нашите режими - комунистически, капиталистически и т.н. Това са много от неизвестните факти за личността му. Скобелев действително е бил обожаван от народните маси, както в България, така и в Русия.
Но има и други неизвестни факти за генерала като това, че той присъединява Средна Азия към Руската империя.
Малко известен е и фактът, че той е знаел перфектно 6 или 7 езика. Бил е човек с великолепно образование. Друг неизвестен факт е, че той идва като доброволец в България. Никой не го е карал да участва в тази война. Напротив не е бил изобщо зачислен сред офицерския състав, който е трябвало да участва в битката. Но генералът идва като доброволец и премина Дунав. Оттам го забелязват, че се проявява много добре и започват да му дават да командва все по-големи части.
Друг малко известен факт, за който се сещам, е че след Руско-турската война Скобелев остава в освободена България и командва корпус от руската армия. Когато след Берлинския конгрес България е разделена на Княжество България и Източна Румелия, ген. Скобелев в Източна Румелия започва да създава така известните при нас гимнастически дружества, които, са военизирани организации. В тези гимнастически дружества са обучени около 103 - 104 хиляди души. Именно хората, които се обучават там, се превръщат и в основата на бъдещата българска армия, защото руската армия ги въоръжава с прекрасни оръжия и прави съвместни учения с тях. Скобелев е всъщност в основата на всички тези ученията. И фактически в Източна Румелия се създава една скрита българска армия, която след това се оказва страшно полезна при обединението на България.
Фокус: Какъв образ на генерала могат да видят зрителите във филма и защо ген. Скобелев е наричан “белият генерал”?
Владимир Щерянов: Скобелев е наричан белият генерал, защото обикновено е бил на бял кон и с бял мундир. Когато не е можел да намери бял мундир обаче, е обличал син. Желанието на генерала да изгради един такъв образ на безстрашен човек е доста интересен факт. По принцип човекът, който е в бяло, се вижда отвсякъде и всички обикновено целят него. Но генералът никога не се е криел. Той винаги е бил пред куршумите на противника.
Знае се, че Скобелев си е избрал бял кон, защото веднъж един такъв бял кон му е спасил живота в едно тресавище в Русия.
По-късно след като генералът е превзел един от градовете в Средна Азия един източен мъдрец му казал, че трябва освен да язди бял кон, да носи и бял мундир. Тогава никога нямало да го улови куршум. Оттогава генералът е приел този образ и оттам нататък той се изгражда като една невероятна личност с вродена смелост. Неговият образ става митичен, легендарен в историята ни. И българи, и руснаци, и турци по време на Руско-турската война са се възхищавали от него. Човекът с белия мундир просто е излизал пред руските войници и направо сред куршумите на турците е закусвал, миел се е, правил е гимнастика и т.н. Така че определено генералът е една много интересна личност.
Фокус:  А с кои места в България се свързва името на генерала в контекста на 3-ти март и предстоящата 130 години от Освобождението на България?
Владимир Щерянов: Най-вече с Плевен. Там има 5 негови паметника. Петият беше открит през септември 2007 година. Паметници на героя има също в Ловеч, Свищов, Шипка, Шейново. Това са всъщност четирите най-известни точки от неговата биография, свързани с Руско-турската война. Интересен факт, който можем да отбележим, е че в България има пет села, в различни краища, които носят името Скобелево.
Фокус: Какво място заема генерал Скобелев в руската история?
Владимир Щерянов: Според официалната история на Русия, в момента генералът фактически го няма в тяхната история. Въпреки че едно от първите социологически изследвания, направени в Руската империя в началото на 20 век, показва, че от отминалия 19 век, има само 3 имена, които се помнят от руския народ. Това са имената на Царя освободител Александър II, на генерал Кутузов и на генерал Скобелев. Така че неговото място в историята на Русия е било много здраво и стабилно. През 1928 обаче идва неговото забравяне. Знаем, че той е бил „слуга на царя” и като такъв е трябвало да бъде унищожен. А това, че народът го е обожавал не е означавало нищо.
Фокус:  А какво място заема генералът в българската история ?
Владимир Шерянов: В българската история ролята му е огромна. Незаменимо е участието му в Руско-турската война и в битките, които е спечелил, защото той печели наистина възлови битки като Шипка-Шейново, превземането на Одрин и щурмовете на Плевен.
Фокус: На вас лично кое ви направи най-силно впечатление за личността на Михаил Скобелев по време на работата върху филма ?
Владимир Шерянов:  Трудно е да се каже, понеже мен много неща ме изненадаха. Почвайки да се ровя в материалите за този човек, аз открих много други личности, свързани с тази война на Балканите. Но личността на Скобелев просто е страхотна. Той се отличава от абсолютно всички останали, участвали в тази война. И все пак първото нещо, което прави впечатление за него, е невероятната му интелигентност и перфектното му знание на 6-7 езика (Скобелев е говорил отлично с чуждестранните кореспонденти и не е било необходимо изобщо да има преводачи при срещите му с тях). Естествено и смелостта му и това, че във всеки един момент е намирал най-краткия, най-простия и най-ценния път за спечелване на всяка една битка. Той има 60 сражения, от които нито едно загубено. Аз бях страхотно изумен, пак казвам от това, че той е бил възможно най-близък приятел с Макгахан. Тяхната среща на Балканите, след това смъртта на Макгахан в Истанбул и погребението му, което се ръководило от Скобелев, са наистина интересни и неизвестни факти.
Фокус: С чие съдействие от Русия направихте филма и колко ви струваше проектът?
Владимир Щерянов: Филмът го направихме най-вече със съдействието на Българския национален филмов център. Продуценти на филма са българската продуцентска къща „Мирамар” и руската продуцентска къща “Кораблъ” Помогна и руската Федерална агенция за култура и кинематография.. Но не мога да не отбележа най-вече неоценимата помощ, която оказа Българският национален филмов център. За филма не е тайна, че той струва около 150 000 лв. В него сме снимали много места от България, Турция, Русия. Имахме желание да стигнем и до Туркменистан и Узбекистан, но не можахме. Това са две малко по-затворени страни. Иначе генералът там също е имал много подвизи. Използвали сме във филма и огромно количество архивен материал. Наистина огромно и то най-вече от руски архиви.
Фокус: Колко време ви отне заснемането на филма ?
Владимир Щерянов: Цялата работа около филма отне между година и половина, две. Но аз например работя над този материал вече около 4 години.
Фокус: Имате ли планове за други исторически филми и филми на военна тематика?
Владимир Щерянов: Имам една супер стара идея да направя игрален филм за Скобелев и Руско-турската война. Но кога ще мога да я осъществя, не е ясно. Труден и сложен е проектът, а пък и изисква много голямо финансиране.
 
28 февруари 2008 година